11 маркетинг тактики, на които ежедневно ставаме жертва

[SVETLJO 120]

Тази тема е повече като извънкласно четене (нещо, което винаги ми е било по-интересно). Няма за цел нищо по-различно от развлекателно четиво с елементи на разсъждение (от страна на четящия). И все пак...
Коментарите са добре дошли, можете да споделите вашите персонални начини за избягване покупката на купищата безполезни боклуци в супермаркетите (и не само там).
______________________________

Днешният купувач все повече заприличва на героя на Джим Кери от „Шоуто на Труман“. Всеки ден той е наблюдаван от цяла армия маркетингови специалисти, изучаващи неговите покупателни навици и стремящи се да измислят все по-засукани и трудни за разкриване тактики за продаване.

Тук представям един списък с едни от най-хитрите клопки, с които продавачите примамват клиентите си. Не са подредени по процент на успеваемост, просто са изредени. И така…

________________

1. Фалшиво визуално представяне

За да изглеждат продуктите по-апетитни, фотографите използват най-различни техники - клечки за зъби в пържените картофки, за да стоят изправени, пяна за бръснене вместо сметана, боядисване на самите хлебчета и напръскването им с пулверизатор и т.н. В Youtube има много такива клипчета. Последното се използва много успешно и на родна почва за плодове и зеленчуци, че, видите ли, „са много свежи, ей сега са откъснати от градината“ (в Billa мисля, че бе, но може и да бъркам). Слюнкоотделянето, предизвикано от такива гледки, често кара клиента да прави непланирани покупки. Да не говорим, че се стига и до крайности, които са неподправени, чисти лъжи (нещо изразът „откровена лъжа“ не го тача).

2. Антирекламни слогани

„Много съжаляваме, но това не се продава!“ Това е перифраза от рекламния слоган на VW. Дали хората са спрели да купуват колите им по-малко? Не, разбира се. Дали слоганът е повлиял на продажбата? Естествено, но с плюсов знак. По-голямото внимание върху нещо в рекламата винаги значи по-високи продажби.

3. Завишаване на цената

Една от най-хитрите тактики. Работи ефективно при почти всеки клиент. Въпреки че продуктът е един и същ (примерно бутилка минерална вода), той има една цена в супермаркета, друга в кафето на гарата и трета в ресторанта. Хората са свикнали да приемат ресторанта като „елитно“ заведение и охотно плащат 2-3 ПЪТИ ПО-ВИСОКА цена за едно и също нещо. Че дори го смятат за демонстрация на статус в обществото.

4. Фалшиви сравнения

„Евтино“ е субективно понятие. Един продукт с фалшива (много по-висока) цена кара другите продукти, които са сравнени с него да изглеждат резонно оценени, (при все, че те също са със завишени цени) и това ефективно насочва клиента да направи „правилния избор“.

5. Фалшиви отстъпки

В магазините често виждаме етикети със задраскана стара висока цена и с големи букви написана новата. Малко хора, обаче, осъзнават шарлатанския подход при създаването на такъв етикет. Какво всъщност се случва?
В действителност, старата цена изкуствено се „надува“ с желаната отстъпка (примерно 20%) и се вписва като задраскана с надеждата, че клиентите няма да си спомнят оригиналната цена. Странно, но работи. Тук се включват и примерните „специални оферти“ (кафе и кола за 2 лева) като се разчита, че клиентът няма да забележи, че кафето и колата поотделно са по 1 лв - подсъзнателно считаме, че сме направили добра сделка.

6. Сферични огледала

Най-често използвани при магазините за дрехи. Разчита се на подходящо осветление и „изтъняващи“ фигурата огледала, които ви правят да изглеждате добре в собствените ви очи. На практика, купувате нещо, което ви е харесало как ви стои в магазина, само за да установите у дома, че същото нещо ви стои по съвсем друг (не толкова блестящ) начин. Независимо от това, следващият път постъпвате по същия начин.

7. Намаляване на грамажа/количеството

Любимата практика на големите производители за увеличаване на печалбата без увеличаване на цената. Всички, които са си купували чипс или сладолед знаят какво имам предвид - продажбата на празно пространство на цената на продукт.  Напоследък го забелязах и при бисквитите „Мираж“.

8. Ефектът на Грюен

В общи линии, ефектът на Виктор Грюен се изразява в създаването на такава обстановка в супермаркета, че индивидът да загуби чувство за ориентация и на практика да забрави целта на посещението си. В такива случаи импулсивните покупки са много по-вероятни.
Средствата за това са топла, уютна обстановка, неспираща тиха музика (чието предназначение е да поддържа състоянието на транс), пътеки с висок косъм, за да се забави движението, липса на часовници и прозорци (за да се изгуби представа за времето, както в казината) и, разбира се лабиринтовата ориентация на цялата сграда.
Случвало ли ви се е да отидете в Lidl (примерно) и да знаете откъде сте взели даден артикул вчера, а днес да го няма там? За сметка на това има поне 4 човека, които непрекъснато пренареждат щандове. Упражнение за луди, биха го нарекли някои, но това си има своята цел - да ви забави максимално при пазаруване и пътем да направите някоя непланирана покупка.

9. Големи колички за пазаруване

При използване на големи колички за пазаруване се стига до 40 % повече покупки в сравнение с тези с кошница за пазаруване. От друга страна персоналът умишлено поставя стоките от първа необходимост (хляб или мляко, да речем) в края или почти в края на магазина. Целта е, докато се стигне до тях, да се направят няколко случайни (най-често излишни) покупки. Разбира се, разчита се и на социалното неудобство, което се изпитва с 1 или 2 артикула в количката.

10. Антропоморфизмът

Това представлява приписване на човешки качества на неодушевени предмети или животни. Използвайки го, компаниите се стремят да спечелят доверието на клиента, като спечелят симпатията му към, примерно, идиотското роботче на Техномаркет или говорещото куче от оная банка. Което води до увеличаване на продажбите.

11. Позициониране на продуктите

Във всеки супермаркет позиционирането на продуктите се извършва по строго определен начин - на най-горните рафтове се слагат по-малко известните марки, на средните (най-удобните за вземане) - най-скъпите ултра-хипер-мега-рекламираните и на най-долните - неизвестните или продуктите за деца. В нито един няма изключение от това правило.
Т.е., на „златните лавици“ се поставят нещата, които те искат да купим за една торба пари, тъй като те са вложили половин торба пари. (едни скоби тук - когато предлагам на клиент варианти за дизайн , нещата, които НА МЕН ми харесват най-много и искам да ги направя винаги са ПЪРВИТЕ и ПОСЛЕДНИТЕ). Затова преди да налапате тая кукичка просто сравнете с продукти от по-долните рафтове.
________________________________________

Бих искал темата да е организирана по друг начин, но в момента интернетът ми е слаб и нямам време за емотикони, линкове и картинки за илюстрация. Има и друга причина, но тя е много лична и не е за тук...