С какво ви грабва голямото кино, киномани? Само с актьорската игра ли? А дали ви учи на нещо? Аз лично откривам мъдрост в него, която ви предлагам да съберем тук за тези, които ще останат след нас ?

 

Spoiler

- Апостолът е тук.
- Забелязах.
- Значи знаеш коя е кифлата с него?
- Последния потомък, да предположим!!!
- Може би трябва да обмислим ситуацията.Искам да кажа, чу пича - ще има последици! И Азраел каза, че сме набелязани? Човече, не сме го дообмислили докрай.
- Почи бях успял. За малко да заколя тази кучка. И знаеш ли как се чувствах? Праведен. Оправдан.
- Абе добре ли си? Очите ти нещо...
- Очите ми са отворени. За първи път го схванах. Когато това невинно момиче се издаде, получих просветление.В началото бяхме само ние и Той, ангелите и Бог.  Тогава той създаде човека. Животът ни беше създаден да бъде живот на робство и преклонение, на подчинение и обожание. На тях им даде повече, отколкото на     нас - даде им право на избор. Могат да изберат дали да го признаят или да го игнорират. През цялото това време ние сме тук долу и чувствахме отсъствието  на Божественото Присъствие, а това мен ме измъчваше и, сигурен съм, измъчваше и теб.
И защо? Защото такива бяхме създадени. Даде ли ни свободата да избираме да игнорираме болката, както правиха те? Не, ние сме слуги.
- Ок. Просто казвам, че някой от нас може да се нуждае от малка почивка.
- Събуди се! Тези хора разрушават всичко, което им е дал. Даде им Рая - те го захвърлиха. Даде им тази планета - те я унищожават.Те бяха любимците
  от всичките Му творения, а някои от тях дори не вярват, че съществува.И въпреки всичко... Той им показва едно шибано безгранично търпение при всяка грешка.  Ами ние? Помолих те някога да оставиш меча си, защото ги съжалих. Какъв беше резултатът? Изгонването ни от Рая.Къде беше безграничното му търпение тогава?  Не е правилно! Не е честно! Ние платихме дълга си! Не мислиш ли, че е време? Не мислиш ли, че е време да се приберем вкъщи? И мисля, че трябва да очистим  онези, които искат да очистят нас.
- Чакай, чакай, чакай. Да ги убием? За Бога, говорим за Последният потомък, бе! Ами Джей и Боб? Тези момчета бяха супер.
- Недей.Недей, приятелю. Не позволявай на съчувствието ти да те завладее. Потомък или не, тя е просто човек.И минавайки през арката греховете ни ще бъдат   опростени.Няма зло, няма гадост.
- Господи. Тези думи са ми познати.
- Какво каза?
- Казах, че тези думи са ми познати.
- Не ми причинявай това!
- Звучиш като Сутрешната Звезда.
- Затваряй си устата!
- Човече, звучиш като Луцифер! Побъркал си се съвсем! Ти не говориш за прибиране вкъщи,Бартълби!Говориш за шибана война срещу Бог! Заеби тая работа! Видях какво стана с гордите, когато щурмуваха Трона. Връщам се в Уисконсин.
- Прибираш се вкъщи, Локи!... И никой, нито ти, нито Всемогъщият, няма да обърне нещата.

 

Spoiler

„— Дами и господа, д-р Бийн от Националната Галерия в Англия.
— Йее!
— Браво!
— Ами, здравейте. Аз съм Д-р Бийн... очевидно... Моята работа е да стоя и да наблюдавам картините. Какво научих, гледайки ТАЗИ картина?
Първо, тя е много голяма. Което е прекрасно. Защото ако беше много малка - нали разбирате, микроскопична - тя трудно ще се забелязва,
което би било много жалко. Второ, с което ще привърша с анализа на картината.
Второто...
Защо си е струвало този човек тук да похарчи 50 милиона от вашите американските долари за тази картина?
Отговорът е...
Е, тази картина струва толкова много пари...
...Защото...
...Е картина...
...На майката на Уислър.

И, както научих от престоя си при моя най-добър приятел, Дейвид Лангли и неговото семейство, семйството е най-важното нещо.
И въпреки, че г-н Уислър прекрасно е знаел,че майка му е приличала на стар грозен прилеп и изглежда като че има кактус в задника си...
Той е бил привързан към нея.
И дори е отделил време да я нарисува в тази забележителна картина.
Това не е просто картина. Това е картина на една луда дърта крава, която обаче той обичал.
И това е удивително. Ето това мисля аз.“