„Изпарението, горещата шапка и отварата на вещиците“ (Маргарет Ана Алис)

[SVETLJO 120]

Имало едно време една успешна страна. Изведнъж в кралството плъзнал слух, че из въздуха се носи невидимо изпарение. Много изпарения бяха преминавали преди, но това било толкова необикновено, че изисквало необикновена реакция.

Изпарението, глашатаите ревали, можело да те убие по всяко време и навсякъде. Можело да го пипнеш с говорене, дишане, или пеене. Можело да го пипнеш също и като стоиш или ходиш твърде близо до някого. Дори и чрез игра. А най-страшното от всичко – можело да го пипнеш, без дори да разбереш.

Единственият начин да се предпазиш бил да се скриеш вкъщи, далече от хората, и да си търкаш ръцете с прозрачно желе, винаги щом докоснеш нещо. Търговците спрели да търгуват, учениците спрели да учат, хората спрели да се виждат с други хора.

Всеки ден глашатаите крещели бройката на хората, които били пипнали изпарението, въпреки че повечето дори не разбирали за това, защото се чувствали съвсем нормално, само доста по-изплашени. Те разбирали, че са го пипнали само заради едно определено заклинание, което магьосник записал преди да дойде изпарението. Магьосникът бил казал, че това заклинание не можело да се използва за изпарения и не можело да каже дали хората са пипнали изпарението или не са. Но тъй като магьосникът вече бил умрял, съветниците на краля решили да използват заклинанието и така хората разбирали, че са пипнали изпарението.

Глашатаите крещели новите смъртни случаи толкова често, че гласовете им загрубели. Почти всички, които умирали, били много, много стари, или много, много болни, или много, много дебели. Почти никой друг не умирал, и на края на годината се оказало, че са умрели същата бройка хора, както и миналите години.

Но все пак това било много страшно изпарение, и цялото кралство трябвало да се промени заради общото благо. То вече не било успешно, но кралят наредил да се изсекат още монети и ги хвърлил на поданиците си, за да не забележат веднага колко се влошили нещата.

Накрая казали на хората, че можело вече да излязат от скривалищата си и пазарът може да отвори отново, ако всички спазват определени правила. Те трябвало да носят гореща и сърбяща шапка върху очите и ушите си така, че изпарението да не може да влезе през очите и ушите им. Те трябвало да скачат пет пъти напред и пет пъти назад, ако случайно се окажели прекалено близко до друг човек. И, разбира се, трябвало да си търкат ръцете с прозрачно желе, след като докоснат нещо.

Имало и хора, които мислели, че шапките изглеждат глупаво и дори било малко опасни, след като им било трудно да виждат и да чуват, и освен това се потeли с тях през лятото. Скачането отнемало толкова много време, че хората не можели да свършат почти нищо. Когато тези хора не си носели шапките или не подскачали, останалите ставали много, много ядосани и казали, че била тяхна вината, че хората се разболявали и умирали и че не можели да живеят както преди. Някои дори носели по две или повече шапки за допълнителна защита срещу анти-шапкарите и анти-скачачите.

От време на време, кралят казвал на хората да се скрият обратно вкъщи, защото много хора били пипвали изпарението. Те не можели да работят, пазаруват или да посещават хората, които обичат. Нямало какво да правят вкъщи, освен да слушат глашатаите, които винаги викали на хората колко уплашени, ядосани и обидени трябвало да се чувстват всички заради анти-шапкарите и анти-скачачите.

Изведнъж хората видели надежда. Няколко вещици, които били по-богати от всички кралства на света заедно, предложили да направят отвара, която хората трябвало да преглъщат от време на време, за да ги пази от изпарението – но това щяло да стане само ако всички я изпиели заедно.

След няколко месеца вещиците направили няколко отвари, като всяка си имала собствен аромат – грозде, портокал и тропически пънч, и били готови да ги изсипят в устите на хората. Каквито и отвари да се били правили в миналото, вещиците трябвало да ги пробват години и години, докато се убедят, че да безопасни, преди да ги дадат на хората. Обаче сега, изпарението било толкова страшно, че те пропуснали всички тези стъпки, за да може да спасят хората по-бързо. Дори кралят издал специален декрет, с който се забранявало на хората да преследват и нараняват вещиците, ако нещо се случело с тях, след като изпиели отварата. Кралят събрал 3/4 от всички монети, които бил събрал от хората тази година и ги дал на вещиците.

Почти всички едвам изчакали да изпият гроздовата или портокаловата или тропическата отвара. Те се хвалели и казали на всички, че са изпили първо и втори питие. Когато срещнели някой, който не искал да пие, те ставали много, много сърдити. Глашатаите казвали на всички да крещят на хората, които не искали да пият и да ги наричат анти-пиячи, защото била тяхна вината, че не можело да се върнат обратно към живота преди изпарението.

Нещо странно ставало с хората, които изпили отварата. Някои от тях пипнали изпарението, но това било защото това било нова версия на изпарението, което вещиците не били планирали. Но все пак било важно да се изпият и двете дози от отварата, защото било по-добре, отколкото да не ги пиеш въобще. И за да бъдеш в безопасност, все пак, глашатаите казвали, че трябвало да се върне носенето на шапки и скачането, въпреки, че много хора никога не били спрели да носят шапки и да скачат, защото ги е било страх, или по-лошо – за да не ги помислят за анти-шапкар и анти-скачач.

И още по-странни неща се случвали. Някои от хората, които били изпили отварата, умрели веднага или малко след като я изпили. И за разлика от хората, които умрели от изпарението, тези хора много често били много, много млади, или много, много здрави, или в много, много добра форма. Глашатаите никога не казали за тези умрели хора. Ако някой все пак кажел за тях, те го наричали анти-шапкар, анти-скачач и анти-пияч.

Да бъдеш анти-пияч било най-лошо от всичко, защото всички знаят, че трябва да пиеш, за да живееш. Ако си срещу пиенето на отварата, почти сигурно си и срещу пиенето на вода, а всички знаем, че не може да се живее без вода.

Не всеки, който пил отварата умрял. На някои само им се случили странни неща с телата. Те се тресели през цялото време, или получавали редки заболявания или забелязали, че части от телата им просто спрели да работят. Те били или на легло, или осакатени, или наранени по различни начини и не можели да живеят така, както преди изпарението или дори след него. Глашатаите не казали на никого и за тези хора също.

И накрая били хората, коити пили отварата и им нямало нищо, засега. Отварата не била тествана за повече от няколко месеца, така че никой не бил сигурен какво ще се случи в следващата, по-следващата година или по-нататък. Също така това бил друг вид отвара, за разлика от предишните видове. Тази отвара променяла нещо вътре в теб, което не можело да се върне обратно. Хората също трябвало да пият нова версия на отварата на всеки няколко месеца, и кралят трябвало да продължава да дава 3/4 от монетите на кралството на вещиците завинаги, или поне докато имало кралство.

Всички оживели, които пили отварата, били благодарни на вещиците и им благодарели за спасяването на животите им. Те гордо показвали знаците на техните бузи, които значели, че са пили отварата. Тези, които я пили два пъти имали два знака.

Тези, които нямали знаци били обвинявани за проблемите на кралството. Не им било позволявано да пазаруват или да учат или да участват в обществения живот. Те били посрамвани и избягвани, защото били заплаха за хората в кралството. Тези хора искали да напуснат кралството, но не им било позволено да пътуват без двата знака, и освен това, в другите кралства положението било същото. Нямало място, където хората не били изплашени от изпарението и където не задължавали всеки да изпие отварата.

Скоро кралят решил, че анти-пиячите били толкова опасни, че трябвало да бъдат затворени в тъмницата, докато не се съгласяли да изпият отварата. Те били свободни да изберат който аромат искат. И ако отказвали да я изпият, те просто си оставали в тъмницата. Всичко зависело от тях.

Минала година, после още една. Все по-малко хора оставали в кралството. Накрая, толкова малко хора били останали, че кралят не можел да събере достатъчно монети, за да плати на вещиците. И в останалите кралства било така. Те решили да се съберат заедно в едно голямо кралство, за да може да съберат достатъчно монети, за да купят отварата.

След като минали още 8 години, не били останали достатъчно хора в света, за да се плати на вещиците. Владетелите решили, че всичко, което досега е принадлежало на хората, вече принадлежи на голямото кралство. Хората още можели да живеят в техните колиби, но нямало да притежават нищо. Те можели да припечелват с труд – дори можело да ги пратят да правят отварата!

Хората вече не трябвало да решават какво искали да правят или какви да бъдат в живота, защото голямото кралство решавало за тях. Хората не трябвало да плащат за нищо, защото всички поданици имали еднакво малки количества от необходими неща. Всички изглеждали еднакво, действали еднакво и мислели еднакво.

Повечето хора не помнели какво било преди изпарението. Някои дори не знаели, че имало и такова време.

Господарите, от друга страна, никога не искали нищо. Нито техните приятели, глашатаите. Вещиците били най-богатите от всички – и заслужено, след като спасили света от смъртоносното изпарение.

И не след дълго нямало повече поданици. Господарите, съветниците, глашатаите и вещиците имали всички богатства на света само за себе си и заживели завинаги щастливо.

Оригиналът

[Alvisun 74]

 

 

За да се сдобие младото поколение у нас с представа за мащаба на моралния упадък, е добре да знае какви са били българите преди 1944 г.

Ето откъс от книгата "Meet Bulgaria" на един американец, издадена през 1931 година. Авторът Рубен Маркъм е живял в България през 1912 до 1933 година. Назаем от Daniela Gortcheva

Meet Bulgaria, 1931

България – това е огромно количество вкусна храна. България е здраве и бодрост, усилен труд и действено забавление. България има чисто небе и ярко слънце. В нея господстват сурови, заплашителни планини, има дълбоки, тъмни гори, в които можеш да бродиш, бурно море, което шепне на нежния бряг, дълбоки дерета, в които разпенени потоци ви примамват да се изкъпете в диво, самотно уединение.

България е безброй малки ниви във всички разцветки; поляни с маргаритки, танцуващи в подножието на тревисти хълмове; морета от пламтящи макове, разлети в широки равнини; зелени и лилави лозя, маршируващи в редици нагоре по слънчеви склонове; зелени градини, струпани около мудни потоци; хиляди срамежливи села с червени керемидени покриви, увенчали хълмовете, сгушени в долините, просекли горите, скупчени около изворите и разпрострени покрай реките.

Българите са икономични. Пестеливостта им е пословична. Да живееш с малко е основна добродетел. Да пилееш е едновременно глупаво и грешно. Скромността е национален идеал. Полезността и практичността са неговите резултати. Целият народ пътува в трета класа. В други страни по-видните представители на интелигенцията биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но следвайки психологията на своя народ, тук дори ако си народен представител или университетски професор, ще се чувстваш неудобно да дадеш пари за втора класа, когато ще стигнеш също толкова бързо и в трета класа.

В България се продава по-малко козметика от съседните страни. Тук има по-малко лукс, по-малко пари за веселие, по-малко забавления. Няма бели нощи, нощният живот е ограничен. Хората си лягат рано и стават рано. Има много малко луксозни автомобили. Няма титли, няма висше общество. Има богати хора, но богатството не се демонстрира. Хората шият дрехите си за всички сезони. Хранят се просто и дават под наем излишните стаи в къщите си. Лишават се от излишното. Но не и от важните неща.

Те са солиден народ и инвестират парите си. Имат страст да притежават собственост. Всички се стремят да купят малко земя и да построят къща. Държат да поделят ползите. Имат общи пасбища. Общи гори. Билетите за влака и за трамвая са евтини. Националната банка е в услуга на обикновените хора. Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва притежателите на малки магазини и занаятчиите. Така държавата служи на всички. Цялото подземно богаство, където и да е открито, принадлежи на държавата.

Съкровищата, скрити в продължение на две хилядолетия от бегълци от нашественици, по закон са собственост на цялата нация.

България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко и не се колебае да го изисква. Но за този дял той желае да работи.

България е селска нация. Главната дейност на практически всички хора е да произвеждат от земята. И те го правят с гордост. Земята, която обработват, е тяхна собственост, както и добитъка и инвентара. И българите са страстно привързани към земята си. Те са я наследили от родителите си и се подчиняват на традиционното разбиране, че е грях да я продават. Селото гледа осъдително на човек, който пропилява имота си и всяко българско семейство смята за катастрофа да загуби нивата си. Дори когато един селянин напусне селото и отиде в града, той продължава да обработва градината си и да гледа прасе и крава. И вероятно любовта на българина към земята го кара да я обработва толкова добре. Той е превърнал страната си в градина, направил е равнините и долините си най-красивите и плодородните в тази част на света, покрил е страната си с добри пътища и е преобразил бедните села със схлупени колиби в модерни градове. Той отива на работа много рано сутрин, връща се късно вечерта и се труди с енергия и умение. Селянинът и неговото семейство ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите. Той изпраща децата си на училище, участва в селския кооператив и е член на Земеделската партия. Въпреки че не е имал привилегията да се учи на модерно земеделие от поземлената аристокрация като селяните в Унгария, Полша и Румъния, и въпреки че последен се е освободил от турското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това. Той е прословут с усърдието си и в чужбина ще чуете израза „да работиш като българин”.

Автор на картината : " На нивата " - 1937 Христо Станчев

 

Из дебрите на Интернет