Като скрито в бутилка писмо...

[Alvisun 55]

... всяко чувство пристига до брега на сърцето...

 

Всички обичаме да слушаме музика, но какво би била тя без поезията, която ни вдъхновява? 

Да съберем късчетата чувства, които ни вдъхновяват...

Слушам Истанбул със затворени очи

Орхан Вели Канък

Слушам Истанбул със затворени очи.
Първо подухва лек ветрец;
лека по-лека се клатушкат листата по дърветата; 
 надалече, много надалече се чуват звънчетата на водоносците;
Слушам Истанбул със затворени очи.

Слушам Истанбул със затворени очи.
Минават на високо крещящи птици на ята;
по таляните се хвърлят мрежи;
нозете на една жена се допират във водата;
Слушам Истанбул със затворени очи.

Слушам Истанбул със затворени очи.
Хладно е в Капалъчаршъ,
оживено в Махмутпаша,
пълни градини с гълъби;
звуци на чук се чуват от пристанищните складове; 
и в този хубав пролетен вятър миризми на пот;
Слушам Истанбул със затворени очи.

Слушам Истанбул със затворени очи.
Главата ми е опиянена от старите спомени;
една крайбрежна вила със сумрачните си навеси; 
 в утихналия тътен на югозападния вятър; 
Слушам Истанбул със затворени очи.

Слушам Истанбул със затворени очи.
Една красавица минава по калдъръма;
псувни, песни и закачки.
Нещо от ръката й пада на земята;
може би е една роза;
Слушам Истанбул със затворени очи.

Слушам Истанбул със затворени очи.
Една птица се развява по полите ти;
не знам дали челото ти е топло или не;
не знам дали устните ти са мокри или не;
една бяла месечина изгрява зад фъстъците;
от ударите на сърцето го разбирам;
Слушайки Истанбул.